Даниел Василев: България губи конкурентните си предимства заради непредвидими правила

Стабилната и предвидима бизнес среда, а не административното увеличаване на разходите за работодателите, е ключът към привличането на инвестиции и развитието на икономика с висока добавена стойност. Вместо това България постепенно губи част от конкурентните си предимства заради непредвидими регулации, нарастващи осигурителни тежести и все по-голяма държавна намеса на пазара на труда. Това заяви икономистът Даниел Василев в интервю за БГНЕС.

Според него успехът на България никога не се е основавал единствено на евтината работна ръка. Решаваща роля са изиграли ниските данъци, предвидимата данъчна политика и свободният пазар, които са привлекли както производствени компании, така и инвеститори в инженерния сектор и информационните технологии.

„България не се развиваше само като евтина дестинация. Освен ниските данъци имахме и предвидима данъчна среда. Това привлече не само производства, но и инвеститори в инженеринг и IT – сектори с висока добавена стойност“, посочи Василев.

По думите му именно тази предвидимост постепенно се разрушава.

„Последните години постоянно предупреждавам за административното увеличаване на разходите за работодателите. Почти няма правителство през последните години, което да е било истински про-бизнес по отношение на пазара на труда“, заяви икономистът.

Според него проблемът не е, че България постепенно престава да бъде държава с евтин труд, а че този процес се ускорява административно.

„Не трябва да разчитаме на евтината работна ръка като конкурентно предимство. Проблемът е, че държавата административно изтласква именно този сегмент на пазара, вместо да създава условия за естествен преход към икономика с по-висока добавена стойност“, подчерта той.

По думите му вече има компании, особено в автомобилната индустрия и шивашкия сектор, които закриват производства или изнасят дейността си извън България заради увеличаващите се разходи за труд.

Предвидимостта е най-важният капитал

Василев смята, че високотехнологичните инвестиции се привличат не с единични мерки, а чрез дългосрочна стабилност.

„Предприемачът трябва да може да планира разходите си след две, три или пет години. У нас никой не знае какво ще реши следващото правителство – дали ще увеличи осигуровките, осигурителните прагове или други разходи. Това прави всяка инвестиция значително по-рискова“, каза той.

Като допълнително предизвикателство икономистът посочи недостига на квалифицирани кадри. Според него образователната система не успява да отговори на нуждите на бизнеса, като положителен пример остава IT секторът, където самите компании инвестират активно в подготовката на специалисти.

„Пазарът показа какво може да постигне, когато бъде оставен да работи свободно. Именно IT секторът сам изгради голяма част от необходимата образователна инфраструктура“, отбеляза Василев.

Изкуственият интелект не е най-голямата заплаха

Според икономиста автоматизацията и изкуственият интелект ще променят пазара на труда, но няма да бъдат основният риск за икономиката.

„Изкуственият интелект ще замени част от работните позиции, но същевременно ще повиши производителността и добавената стойност. Исторически всяка технологична революция е носила повече ползи, отколкото вреди“, каза той.

По думите му по-сериозният проблем е прекомерната регулация, която може да ограничи използването на новите технологии.

Европа също губи конкурентоспособност

Василев предупреди, че сходни процеси се наблюдават и в Европейския съюз.

„Прекомерните регулации, ограниченията пред добивната промишленост и зависимостта от външни доставчици вече отслабват конкурентоспособността на Европа. Континентът изостава както в индустрията, така и в развитието на изкуствения интелект“, посочи той.

Въпреки това икономистът смята, че България все още разполага със сериозен потенциал в инженерните производства, високите технологии и добивната индустрия.

„България не е загубила изцяло конкурентните си предимства. Но сама административно подкопава част от тях и създава пречки пред инвестициите“, заяви Василев.

Според него устойчивият икономически растеж е възможен само при стабилна регулаторна среда, ограничаване на административната тежест и повече свобода на пазара на труда. 

„За да имаме развитие и стабилен пазар на труда, са необходими свобода на договарянето, липса на регулаторна несигурност и държава, която не променя правилата при всяка смяна на правителството“, заключи икономистът.